15.04.2009 г, 20:30 ч.

отново на ул. "Благородна" 8... отново с поне по едно лале...

15.02.2009 г., 20:30 ч.

...за четвърти път... на ул. "Благородна"...

21.01.2009 г., 20:30 ч.

за трети път... отново на ул. "Благородна"
не забравяйте лалетата

05.11.08, 20:30 ч., ул."Благородна" 8, ет.3, елате с не повече и не по-малко от едно лале...

"Другият"

Хората мислят, че винаги закъсняват.
И бързат, ускоряват, настигат…поставят начало, поставят край…
Понякога са щастливи, понякога нещастни…




I

- Подарявам Ви това цвете...
- Не знаете ли, че цветята умират, когато ги късате?

- Можем да се запознаем
- Не можем…

Здравейте, вие не ме познавате, но аз, аз вече ви познавам. Вие сте… Не си отивайте….

Вие сте най-красивата жена, която съм виждал... Кажете ми как да ви наричам… Кажете ми, че съм глупак…

Избягах за Вас, ето ме…

Само не си тръгвайте… Ще се загубя, завинаги…

Какво искате, господине? Може би искате да знаете колко е часът? Защо мълчите? Защо се спряхте? Защо гледате така? Учуден ли сте? Вървите с мен. Какво искате, господине?
Виждате ли онази пейка в края на алеята? Ще вървим дотам, след това аз ще седна, а вие ще продължите…



II

Какво ще направите, за да се запознаете с мен? Не ме питайте как се казвам. Това е ненужно…не се представяйте.
Името ви нищо няма да ми каже. Вие ми кажете…
Колко жени познавате? Повече ли са от мъжете, които познавате? Какви са жените, които познавате? Красиви ли са?

Харесвате ли жени с дълги коси? Знаете ли, че жените с дълги коси са много по-различни от тези с къси?
Знаехте ли, че някога и аз имах дълги коси? Когато реших да бъда недосегаема си отрязах косите, сама…
Женските коси са като абордажни въжета…
Виждате ли косите ми? Колко от жените, които познавате, ще отрежат сами косите си? Колко от тях ще ви предложат сам да отрежете косите им?
Колко мъже познавате, способни да направят това? Аз не познавам такива… Вие бихте ли се съгласили? Да?
Друго е да сложа ножиците в ръцете ви, нали?

Колко добре се познавате?
Колко такива като вас познавате?
Колко от тези, които познавате, не познавате?
Хората, които познавате, повече ли са от тези, които ви познават?

Срещнах Ви, за да Ви кажа, че съжалявам… Съжалявам за всички хора, които не познавате и няма да познавате никога…

Мислех си кое ще бъде първото изречение, което ще кажете… Толкова време ми трябва да мисля, Вие не трябва да казвате нищо… Ще развалите всичко…

Вие ще искате да знаете името ми, не се старая да бъда привлекателна… Жените винаги се стараем да бъдем привлекателни…

Искате ли да се запознаете с мен? Не казвайте нищо! Всичко ще развалите.

Обичам сладолед. Знаете ли? Сметанов сладолед и нищо повече. Хората, не обичат излишностите…

Защо искате да се запознаете с мен? Искате ли?
Ако се запознаем, Вие няма да ме познавате и никога няма да ме познавате ако аз не поискам.

Гледате ме… Гледайте ме! Виждате ли ме такава, каквато искате да бъда? Каква искате да бъда? Да се опитам ли да бъда такава, каквато искате?

Вече мислите за това, което Ви се случва? Мислите за мен? Каква съм аз във Вашите очи, във Вашите уши, във въздуха около Вас? Ръцете Ви, искат ли да ме докоснат? Ето, моята ръка е във Вашата. Искате ли да кажете нещо? Аз свърших…





III

Все още ли искате да се запознаете с мен?

Виждате една НЕПОЗНАТА. Знаете, че е непозната, защото никога преди не сте виждали толкова непозната жена.
Кое я прави да бъде непозната?

Върви срещу Вас със същия неангажиран ход, с който вървите и Вие срещу Нея. И въпреки това не знаете каква ще бъде следващата й крачка.
След малко ще се разминете и няма да се погледнете. Защото непознатите трябва да се държат като непознати. Непознатите не се поздравяват. Освен ако не им предстои да станат познати.

Ще й кажете ли нещо?

Не сте я виждали никога преди, но Тя е толкова близо.

Непознатата плаши ли Ви? Не знаете какво ще се случи след 4 секунди, когато вашето рамо се размине с Нейното.
Знаете ли какво ще направи Тя? След 4 секунди. Дотогава вървете срещу Нея със същия ход, с който върви Тя срещу Вас.

По-позната ли Ви изглежда вече? Мислите за Нея най-малко вече 20 секунди. Дишането Ви е учестено. Ще се спрете ли? Или ще спрете Нея? Още 4 секунди.

Как се постъпва с непозната? За всеки случай се пазете да не я настъпите.

Цветето. Щяхте да го настъпите. Толкова малко и толкова бяло. Ами ако някой го настъпи и го смачка? Никога повече това цвете няма да радва. Откъснете го. Хайде. Ще й го подарите. Погледнете я. Маргаритка. Прекрасна. Тя е точно срещу Вас.

- Подарявам Ви това цвете...




IV

Какво искате да знаете за мен?

Име, години, професия, семейно положение, коя съм...

Не искате ли да знаете коя искам да бъда? Не искате ли да знаете коя исках да бъда? Не искате ли да знаете какъв сладолед не обичам? И колко години още искам да живея?

Искам да видя полянка само с маргаритки. Можете ли да ме заведете някъде, където има такава полянка?

Искам принцеси, които се борят за своите принцове.

Искам да знам защо искате да ме целувате и защо аз не искам Вие да правите това. Защо не искам да Ви целуна?

Знаете ли къде свършва светлината?

Защо искате да знаете коя съм, ако утре ще бъда друга? Утре пак ли ще ме питате същото?

Не искате ли да знаете какво мисля за Вас?

Няма ли да ме питате къде ще бъда утре? Къде можем да се видим?

Вие искахте да се запознаем.

Сега вече се познаваме.

Утре, когато се разминем на същата тази алея, Вие ще ми кажете "Добър ден" и аз ще Ви отговоря и ще се усмихна. И Вие ще продължите по алеята.

Довиждане. Не мислете за мен извън времето, в което се виждаме.





V

На входа на един магазин за копчета пишеше “копчета за всеки”. “Добър ден”, казвам, “искам да сменя копчетата на това палто”. И ги смених.
Нищо не се промени… Но реших да сменя копчетата на всичките си дрехи.

Може би нищо не се промени…

Вече е студено. Знаете ли на колко от пейките в парка сме разговаряли? Нито веднъж на една и съща. Знаете ли колко пейки има в парка? Знаете ли защо седим на тази пейка? Знаете ли колко време имаме още?

Мълчите. Мислите за мен?

Сега аз имам повече нужда…

Ще пием ли чай?

VI

Татко е искал да се казвам Маргарита. Татко е обичал маргаритките. Мама, тя е искала да бъда момче.
Не се казвам Маргарита.
Наричат ме Капка…

Ти как се казваш, ме питат. Защо?! Какво ще разбереш за мен от името, с което някой е решил да ме нарече? Не искаш ли да знаеш какво мисля за теб?

Наричай ме както искаш.

Всички тези хора носят някакви имена.
Всички се возят с всички всяка сутрин в автобуса и никой не се замисля, че всеки носи някакво име.
Понякога се случва около 10 000 души в един град да носят едно и също име. И все пак го носят по различен начин.
Някои го носят като връхна дреха. Други го носят като бижу, трети си го водят на каишка, четвърти – си го държат в джоба. Аз си го нося в торбичка, ето в тази найлонова торбичка. И после изхвърлям торбичката.

Тя ме нарича Капка и звучи почти като да казва запетайка. Той ме нарича Капка и звучи почти като да казва точка. Те ме наричат Капка и това звучи почти удивително въпросително. Искам да ме наричаш многозначително, много по-многозначително от едно многоточие…
Сега ще ти помахам. Толкова панели в очите ти. Не си се научил да виждаш. Искаш ли да те науча?

Усещаш ли колко топла е ръката ми. Ела…, лявата или дясната?
Не е нужно да знаеш…


Когато бях малка не знаех много неща. Защо хората се целуват? Предпочитам да ям сладолед. Когато пораснах разбрах: Искам да го целуна е първото, което си мисля, че трябва да направя. Ако гледам другите. Всъщност ми е достатъчно да гледам, да виждам, да си представям, да желая, да докосвам, да ме докосва… Аз пораснах, когато осъзнах това…


Колко пъти се почуква на вратата ти? Аз ли трябва да отварям винаги? Защо аз? Защо не? Защото трябва да се научиш да отваряш вратата за другите, а не да чакаш те сами да си я отварят.


Казваха ми, че мога да бъда страхотна актриса, ако поискам. Не обичам актриси, които се мислят за актриси.
Аз мога да бъда каквато поискам, не ми трябва да бъда актриса. Мога да съм Красивата, Глупачката, Най-малката, Кучката, Интелектуалката, най-желаната и най-нежеланата едновременно и последователно. Ти каква ме искаш?


Какво мислиш за тази рокля? Големи зелени цветя. Зелени, като очите ти. Ти знаеше ли, че очите ти са зелени. Едва ли. Не си се вглеждал в очите си, нали? Приличат ми, нали? Събличам се. Това е Моето тяло. Искаш ли да ме докоснеш? Искаш ли да ме погалиш по косата? Искаш ли да ме държиш за ръка? Искаш ли да ме прегърнеш? Искаш ли да лежиш до мен? Искаш ли да се събудиш до мен?


Обичаш ли цветя? Ако ги обичаш повече отколкото аз ги обичам, ще те освободя от задължението да ми подаряваш. Само аз ще ти подарявам. Но трябва да го докажеш. Хайде, доказвай…
Кажи поне колко ги обичаш. Колко? Това е малко. Аз ги обичам поне два пъти повече… Не… Приличам ли на цвете? На маргаритка. Кажи ми, че приличам на маргаритка. Обичаш ли ме?
Господи, колко те обичам…


Обичам небето след буря и въздуха преди буря.
Обичам да си говоря с теб.
Обичам да те обичам.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Но ти никога няма да ме обичаш, нали?

Не знаеш как, нали?

Аз винаги ще остана другата, нали?
Ти винаги ще бъдеш другият. Ние винаги ще бъдем другите. И другите винаги ще бъдат други за нас.

Не искам да знам нищо за теб. Не ти казах нищо за мен. Дори не знаеш, че се казвам Маргарита. Не искам да ме обичаш. Не можеш да обичаш човек, ако знаеш само името. Името. Тя ще си тръгне и ще остане само името. Името на Маргарита, името на Роза, имената на всички увехнали цветя, мъртви цветя, забравени цветя. Цветята не са ли красиви дори да не знаеш името им? Какво повече ти казва едно име. Можеш да кажеш, че обичаш без да казваш името… Вечните първи цветя, вечните последни, вечните неподарени цветя…


Погледни краката ми. По-надолу. Още. Виждаш ли стъпките ми. Не ги виждаш?! Не ги ли чуваш? Не?! Тръгвам си с бурята. Така ще си тръгвам с всяка буря. Гледай. Нагоре. Небето. Твой ред е да падаш. Everlasting.

Глътка въздух… с глава в небето. Ще напишеш ли нещо върху оградите си, та да мога и аз да го видя. Защо не гледаш в мен? Не съм избягала отникъде, но и ти отникъде не се връщаш.


Обичаш хората? И аз ги обичам. Обичам ги, когато са далеч от мен или когато идват един по един. Тълпите плашат и отблъскват. Лица без имена, дрехи, дрехи, дрехи. Шум. Толкова много болка и толкова малко знаещо щастие. Хората са по-слепи на светло, отколкото на тъмно. Виждал ли си очите им? Забравих, че не гледаш хората в очите. Ти гледаш жест, следиш думата.


Той чака и чака винаги другия…


Аз, Маргарита, си тръгвам…..